Аз бягам,но мене не гонят тъмнини.
И страдам,тъи както страда всеки роден.
Незнаино от колко години
аз бягам по пътя студен.

Аз бягам и боря се с хули ужасни,
стиихии преследвам,огнъове горя.
Но тез твоите очи-тъи прекрасни
аз чакам...и бягам,а понякога спя.

Не спя аз в легло от рози,
не спя аз също в легло от бодли.
Спя наи спокоино на върха на този,
свят ужасен и пълен с тъги.

Но ти не забравяи,
 че двама със теб бродихме навред.
Ако някога попаднеш ти в скръб,
отбии се,на мои черен гроб
и кажи ми Привет.