Обичам те.
И нека в нежната прегръдка
преоткрием любовта си.
Да я запалим.
Да гледаме я как гори.
Защото иска тя това.
Да гори. А когато тя догаря
иска смело да започнем ний наново.
С тази едничка светлина на устни
да те целуна. Обичам те.

Искам да остарея с теб.
Да остарея с теб значи
един друг да гледаме се
как отиваме си ний
оттук.
Ще преживееш ли
ти първа да ме гледаш?
Ще ме целуваш ли
на смъртния ми одър?
Ще държиш ли ти ръка ми, когато сетен
дъх от устата излетява?

Искаш ли да остарея с теб?
Да стоя до теб
когато всички в черно
пременени са ,а ти все
още дишаш.
Кога главите сведени
очите влажни, сърцето
тупти тихо и спокойно.
Кога освен мене в стаята
има и свещеник.
И любящата ти майка?
И кървящия баща?

Аз ще легнал съм до теб.
Държейки ти ръката
ще целувам бледнеещото
ти лице.
Със ръка ще галя
сивеещите ти
коси, с надеждата:
Да ги зърна пак
във рая.
Ще целуна устни твои
точно преди да поема
последният ти
дъх. Живота - срамежливец той проклет.
Страх го е от смъртта.
Поел последният ти дъх
очи ще затворя.

Ще викам. Ще плача.
Ще ридая. Ще си грача.
Ще копнея за смъртта.
Но тя няма да дойде.

                                          Искаме ли да остареем със себе си?
                                          Или друга участ за нас е отредена?