някъде, където никога не съм бил, далеч отвъд
всякакъв опит, очите ти са пропити с тишина:
в най-крехкия ти жест има нещо, което ме обгръща
или което не мога да докосна, защото е прекалено близо
най-беглият ти поглед ме разлиства
въпреки, че съм стиснал себе си като юмрук,
ти винаги ме разтваряш листенце по листенце както пролетта
(докосва умело, загадъчно) първата си роза

или ако искаш да си близо до мен и аз
животът ми ще се затвори много красиво, внезапно,
сякаш сърцето на цветето си представя
как снегът внимателно се спуска навсякъде

нищо, което можем да докоснем в света, не се равнява
на силата на твоята деликатност: която
ме покорява с цветовете на земите си,
носейки смърт и вечност с всеки дъх

(не знам кое в теб затваря
или разлиства; само нещо в мен разбира
че гласът на очите ти е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце