Часовете растат и духват звездите.
Настава утро.
По улицата на небето тръгва светлина,
върви и ръси стихове.

Една свещ угасва на земята.
Градът се събужда --
песен на устните,
смърт в очите.

Настава утро.
Светът убива
своите сънища.

Аз виждам улицата на града,
там силни мъже копаят хляб.
Виждам груби човешки лица --
самодоволни, отблъскващи, отчаяни, жестоки, щастливи.

Идва ден.
Виждам в огледалото
един човек.
Той е слаб.
Той мечтае мечти,
мечти в огледалото.

Настъпва здрач.
Една свещ се запалва на земята.
И се спуска тъмнина.
Хората са у дома си.
Слабият човек лежи в леглото си.

Градът спи --
смърт на устните,
песен в очите му.
Часовете се смаляват
и палят звезди...

По улицата на небето тръгва нощта,
върви и ръси стихове.