Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2011 12:37 - Раждането на едно голямо(с главни букви) клише
Автор: starsailor Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове:
1



Бла-Бла-Бла.
                         На 17 март 2011 година се ражда дете от мъжки пол, известно вам. Той се роди в регионалната болница, в абсолютно обикновения час 16:45. Проплака три минути след като излезе от утробата на майка си, а между другото акушерката го изтърва, без да иска, разбира се. Болницата беше проскубана от държавната администрация и лекарите и сестрите в нея изглежда не получаваха повече от 70 лв. на седмица. Но това не им пречеше на работата. Точно обратното, помагаше им да ползват ниската си заплата като оправдание за грешките си.
                        Родителите на момчето бяха бачкатори, от онази стара порода, често срещаща се по българските земи. В дома им миришеше на завод, а бащата носеше синята си работна мантия като домашна дреха. Момчето плачеше постоянно, защото ненавиждаше заводската миризма, а и не харесваше вкуса на майчината си кърма, която пък имаше вкус на метални стружки. Бабите и дядовците на момчето( обща сума от 4 индивида на преклонна възраст) обичаха да си играят с момчето, макар и то да не обичаше. Дядовците стояха отстрани и се хилеха, докато бабите се опитваха да си играят с момчето. Наистина само се опитваха, защото момчето не регираше по никакъв начин на обръщението "гу-гу". Бабите смятаха това за игра, а дядовците го намираха за смешно.
                        Момчето навърши десет годинки и получи за рожденият си ден страхотен подарък. А именно цяла торба с пиратки. Макар и да не беше нова година, то побъркваше съседите с постоянните си гърмежи, те от своя страна му отговаряха с огромно количество бой. Момчето мразеше училище, а родителите му не се и опитваха да го накарат да се държи, сякаш го обича. Имаше тройки, което за 4-5 клас си е направи престъпление. 
                        На петнайсет години, момчето вече си знаеше мястото под слънцето. Щеше да стане като татко- да харесва коли, да обича ракия, да обича да милва мама, с ръка свита в юмрук, щеше да мрази книгите, мисленето, рисковете и обичането. По това време той бягаше от училище за да ходи в дома на една циганка, на която плащаше по 10 лева на ходене. Толкова струваше циганската й любов. А какво е циганска любов? Френска любов извършвана от циганка. Веднъж дори се засякоха с баща си там. Но никой не продума нищо до края на живота си. Разбира се, от срам.
                       Момчето е на двайсет години и в момента го заварваме по улиците на града, да чопли семки и да чеше постоянно тестикулярите си, докато се движи. Около него има едно две приятелчета, които правят абсолютно същото нещо, но тайно, вкъщи. Никой никога няма да разбере, че тези двама мачовски представители са влюбена гей двойка. Та, момчето си вървеше по улицата, чешеше  се , чоплеше шумно слънчогледови семки и подсвиркваше след всяка красавица, изпречила се на път му.Той притежаваше кола, но каква кола само- Рено 19, производство 1989 година. Беше я тунинговал, защото тряваше да изглежда добре пред приятелите и враговете си. Живееше още с родителите си, но новото беше, че се бе оженил за циганката, която в последствие се оказа, че не е циганка и която продължаваше да практикува върху него циганска любов, неочаквано превърнала се във френска, поради етническите промени, настъпили в живота си. Беше бременна в 7 месец и скоро щеше да роди.
                     На 25 момчето имаше вече две деца. И двете шумно-псуващи, завинаги мразещи училището,завинаги смятащи книгите за заместител на тоалетната хартия, завинаги плюещи по улиците, завинаги зли, завинаги политически идиотизирани, завинаги социална група, отблъскваща малцинствата настрана. Но момчето ги обливаше със своята странна физически болезнена, оставяща синини обич. Но както е известно любовта на българина е безпределна и винаги има място за нов човек за обичане. Жена му напусна работа, заради синините, следствие на тази обич. Децата му биеха всички и всичко изпречило се на пътя им. Момчето обичаше колата си, още старото Рено 19. Прекарваше голяма част от деня си в гаража, пред блока, надвесил се под отворения капак на колата, вечно бърникащ нещо. Събираше се с други хора, които обичаха да прекарват времето си под капаците на колите си. Пиеха ракия заедно, слушаха изпълненията на кварталния цигулар, за който не можеше да се каже, че бе цигулар, но знаеше всичките песни на Ивана, акомпанирани с цигулка. Но пък и слушателите му не бяха музикални критице. Момчето работеше в завода, в който работеха родителите му.
                    През следващите 25 години не се случи нищо важно. Ето го момчето на 50. Обикалящ насам-натам със синята си работна мантия, отново надвесил се над колата си. Беше партийно ориентиран и както повечето хора в държавата беше получил тази си ориентация от Слави Трифонов. Гласуваше за партия, за да не спечели друга пария. Плуеше депутатите, президента, жена си и децата си, но никога родителите си. Те живееха на село, в малка спретната къщурка, без лепи отпред. Момчето не знаеше какво означава абривиатурата на партията, която поддържаше; не знаеше дори,които депутати я представляваха, но знаеше, че ги харесва, само защото не са от другата партия.
                   Момчето умря от инсулт на 74 години, в къща на село, сам самичък. Жена му  беше избягала в Белгия, а деца му...и той не знаеше къде точно са. Предсмъртните му мисли бяха " Това ли беше всичко?", а предсмъртните му думи бяха " А колата? Какво ще стане с нея?". Той умря точно в 13:33 минути на 17 април. След него депутатите си останаха същите пазители на статуквото, а държавата загуби 0,00000001 % от мнозинството си.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: starsailor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 130988
Постинги: 85
Коментари: 134
Гласове: 562
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031