Влияя и спя! Това ми е работата - това ми е удоволствието. Когато не спя - влияя и обратното. С какво се занимавам? С нищо по-различно от теб. По цял ден стоя и занимавам хората с преднамерените си просташки желания.
      Всичко което искам да ти кажа, събеседнико мой, е че в момента чакам телефонно обаждане и ми е малко припряно. Но не чакам обикновено обаждане,....чакам  божествено обаждане !!! От една жена, на която дадох телефона си, почти без причина....но за тези неща няма причина - има само желание.
      Боли ме стомаха от мисълта, че може да се обади. Дано се обади. Ами ако прекъснат линиите за пет минути и точно тогава тя набира?  Представете си само!!! Тя, запътила се решително към телефона, който като нищо може да се намира в другия край на къщата й, вдига слушалката и набира номера ми ( който e написан на празна кутия от цигари, не ме питайте защо). Телефонът дава заето! Но не защото говоря, а защото телефонната компания е решила да си направи профилактика без предупреждение(колко типично за България).
     Ако вярва в случайностите и в провидението, ще си каже , в този момент, че не е писано нищо подобно да се случи и че ангела й пазител я пази. Няма да се обади повече и ако случайно някога се срещнем и тя се сети кой съм, човека, който си написа номера на празна кутия от цигари и я даде на жена непушач, тогава ще ми се извини, че не ми се е обадила и ще ми обещае, че ще ми се обади. Но и двамата ще знаем, че няма да го направи, но аз пък ще знам, че няма да го направи не заради телефонните техници, а защото не е искала да ми се обади.

     Ако имахте дори и най-малка представа колко нервен стомах имам , щяхте да ми пожелаете на 30-ет да го нямам.
           
                                                                                                        Павел Пенков(2003 год.)